На нос Емине през Средновековието се е издигала крепостта Емона, а местността около нея се нарича Палеокастро. Можете да се отбиете в селцето Емона, близо до нос Емине, ще бъдете впечатлени от непринуденост и автентичност. Според Омировата Илиада тракийския цар Рез, участник в Троянската война и убит от Одисей и Диомед, е бил роден в село Емона. Районът на селото ще ви впечатли със своята красива, непокътната природа и хълмист терен. Плажовете на югозапад от нос Емине са малки и скалисти, но точно и затова са така привлекателни за търсачите на силни усещания.
Нос Емине е един от черноморските фарове на България. Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия окен и Черно море. Българската част от машрута Е-3, е по-популярнa като Ком-Емине. На около 2 километра от селото Емона, на нос Емине, се намира Емонския фар. Той е един от шестте фара на българското черноморско крайбрежие. Фарът е гордостта на местните хора. Кулата му се издига 9.4 метра. Съществува от 1880 година. Във времето на спътниковата навигация ролята им за корабоплаването е почти символична. Фарът на Емине се вижда от 30 мили в морето.
В непосредствена близост до нос Емине е и известната крепост Палеокастро (Стара крепост), известна и като Аемон. Днес от нея обаче почти няма останки. Всъщност съвременниците се натъкват на нея тъкмо при строежа на фара на нос Емине. Драматична е била историята на Старата крепост. През 1278 г. е била завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на Аемон се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта вече е във владение на деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна за първи път от турците, а окончателно – през март 1453 г.

Средновековна крепост Козяк
В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк. Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спущат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница. Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по- достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. Козяк несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал „закон за пристанището на Гьозке“, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.

Иракли се намира на 6 км от село Емона. Местоността е обявена за защитена с цел запазване на редките и застрашени растителни видове и птици. Плажът на Иракли е един от малкото останали девствени плажове, който беше нашумял напоследък с проблемите около решенията за застрояване на района. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Иракли е разделен от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман разделяща условно плажовете на плаж „Иракли“ и плаж „Вая“ (южно по посока на нос Емине). Някога в Иракли са живеели преселници, но го напуснали и заживели сред българите в Обзор. За щастие Иракли не е застроен и до днешен изумява посетителя с девствената си природа и уникален пейзаж.